Чували сме много истории за пицата. Съдържа най-различни добавки – зеленчуци, месо, маслини, млечни продукти – и е влизала в порциона на римските легионери; била е храна както за простолюдието, така и за аристокрацията. Но през цялото време пицата не е блестяла нито със сложен начин на приготвяне, нито със специални поводи на консумация.

Не щеш ли 70-те години Фердинанд – крал на дветe Сицилии нарушил всичките етикети на дворцовия живот и отишъл в Неапол в заведението на пицаря Антонио Тести. Монархът бил възхитен от многообразието на блюдата ,възхитен от качеството им. Макар, че съпругата му категорично отказвала да вкуси пица, смятайки я за храна на бедните монархът потвърдил качествата на пицата и я въвел като храна в кралската кухня, но минали много години и Фердинанд II, който бил гурман надделял срещу противниците на пицата. Той приканил готвачите на тайно събрание, за да решат важна задача: как да намерят подръжници на пицата и да я направят ястие, почитано от кралския двор. Основното и най-деликатно решение, което трябвало да се реши как да се измислят прибори за ядене на пица, така че да не се изцапват пръстите с мазнини и сос.

На велможата Дженеро Спадачини било поръчано в най-кратък срок до рождения ден на кралица Маргарита да разреши тези сложни задачи. Дженеро с чест се справил като заповядал да се излее от метал специално чукало във вид на статуетка на човек-чукалото било от бронз и с него готвачът трябвало да замесва тестото. А за храненето – и това усъвършенстване стигнало и до наши дни-прибавил към трите съда на вилицата четвърти, който се оказал полезен и за ядене на спaгетите. По повод рождения ден на кралица Маргарита Савойска готвачът дон Рафаел Еспозито и неговата съпруга изпекли огромна пица, на която дали името на кралицата. От този момент нататък пица “Маргарита” се превърнала в най-изисканото блюдо в кралското меню. Други почитани пици станали “Четири сезона” и “Маринар”.